Болест и лечение Без Спасителя няма спасение. Възстановяването на

Болест и лекуване

„ Без Спасителя няма избавление. Възстановяването на биологичната норма в никакъв случай не е излекуване в по-висш смисъл. Изцелението е освещаване. “ ~ Херберт ФРИЧЕ

Болестта е най-често срещаният метод за задействане на ориста. Болестта и здравето ще стават все по-важни проблематични области, както за обособения човек, по този начин и за обществото. А решенията ще бъдат все по-трудни. От една страна, сме очевидци на стремглаво развиване на медицината в техническо отношение, въпреки това, болните от ден на ден се усилват, а боледуването става все по-скъпо.

Ако се вгледаме в мощния интерес към казуса болест и в разнообразните полемики по него, ще се изненадаме какъв брой опростенчески и какъв брой едностранчиво се третира тематиката. Колко ли огромен би трябвало да стане натискът на събитията, с цел да стартираме да разбираме, че досегашните медицински теории се намират на равнище, което чисто и просто не дава отговор на равнището на заболяването? Твърде елементарно се пропуща фактът, че даже задълбочаването на теориите не може да оправи главните неточности в тях.

Нашата съвременна научна медицина стига в развиването си до Хипократ (400 година прочие Хр.). Хипократ произлиза от фамозния жанр на Асклепиите, които в Древна Гърция в продължение на цели епохи са били създатели на лечебни заведения - асклепиони, в които жреците са лекували болните с ритуали и заклинания. Самият Хипократ постоянно е подчертавал, че произлиза от Асклепиите, само че все пак скъсва с тяхната традиция, с медицината на жреците, и стартира да преглежда заболяванията настрана, сами за себе си, без значение от всевъзможни религии. Изследвайки тяхното развиване, той е измислял и съответното лекуване. С това той слага основите на метода, който и до през днешния ден е наложителен за научната медицина.

Тази медицина съвсем не се е трансформирала от времето на Хипократ и не е отбелязала някакво уверено развиване напред, в случай че съдим по съотношението сред напредъка в обособени нейни области и регреса в други. Преди отстъпничеството на Хипократ лечението е било работа на жреческото съсловие и на религията. Болестта е била израз на Божия яд и „ градящият мост ” (лат. роntifex = строител на мостове) сановник я е лекувал, като е призовавал болния към разкайване и още веднъж го е сдобрявал с божеството. От позиция на жреческата медицина заболяването постоянно е обвързвана с виновност, а излекуването - с смирение и обновяване.

Отвръщането на Хипократ от тази традиция, е по едно и също време отвръщане от „ боледуването ” и превръщане към самите „ заболявания ”. Медицината и до през днешния ден се занимава с диагностициране и терапия на „ заболявания ” и подминава фактическия проблем на „ боледуването ”. Не човек има болест, а по-скоро той е болен. Но тъкмо с този болен човек медицината не се занимава, а се концентрира единствено върху неговите заболявания, върху признаците. Така че триумфите на медицината се лимитират с заболяванията, само че не се и допират до боледуването на човечеството. Така, заради обособеното наблюдаване на заболяванията, с някои групи признаци се оправяме изумително добре (при епидемии, инфекциозни болести), само че за сметка на това, изцяло изпускаме от взор събитието, че „ боледуването като такова ” по никакъв метод не се е трансформирало. Ханс Блюхер, който като никой различен е прозрял философията на тези взаимовръзки, написа в своя „ Трактат по лечебно изкуство ”:

„ Болестите са положителното, с което е натоварено човечеството; масата заболели, която се демонстрира в света, постоянно остава една и съща; най-малко смяната й не зависи от каквато и да било човешка интервенция. Когато някой доктор лекува болен, той не отстранява от света несъмнено количество болест, по този начин както и материята не се унищожава посредством изгаряне. Лекарят взима от този човек самостоятелния му дял болест и, без самичък да знае, го трансферира върху различен човек. ”

Понеже тематиката ни е ориста на индивида, би трябвало да се спрем и на боледуването, на това „ положително, с което е натоварено човечеството ”. В случая признаците не ни интересуват изключително. Нашето наблюдаване изисква да свържем медицината с философията и религията, въпреки че научната медицина боязливо заобикаля сходна връзка. Разбира се, по този начин ние ще стигнем до други изводи за лечението на заболяванията.

И въпреки всичко, с цел да избегнем недоразумения, още изначало би трябвало да подчертаем, че не става въпрос да атакуваме нещо или някого или да осъждаме делото му. Няма спор, че в доста случаи нашата медицина дава нужната помощ, която всеки приема с признателност в съответната обстановка. Полето на нашето наблюдаване не е помощта, а боледуването и неговото излекуване.

Медицинската терапия има своите учредения за битие и е благословена в случаите, когато е нужна бързата й интервенция и въпреки всичко, тя няма нищо общо с изцелението.

Защото изцелението е постоянно освещаване и се допира до измерение, непознато за научната медицина. Изясняването на понятията и взаимовръзките не трябва да бъде схващано като рецензия, а като опит да се покаже, къде действаме прекомерно неумишлено. Несъзнателното постоянно е нужният предходник на осъзнатостта.

Всяко нещо си има съображение за битие в несъмнено време. И времето е това, което след това отстранява основанието. Грешката е липса на познание. Затова всяка неточност чака своето преображение, също както всяко олово един ден би трябвало да се трансформира в злато. Така, както зимата сънува лятото, а нощта приготвя деня, по този начин и всяка неточност носи скрита в себе си истината. Наша задача е да освободим този кълн светлина.

От: „ Съдбата като късмет ”, Торвалд Детлефсен, изд. „ Кибеа “, 2007 година
Картина: DALL-E